Блог
Петък, 12 Юни 2015 10:00

Прехвърляне на вземания и задължения

Автор: 
Оценете
(4 гласа)

Обстоятелствата по прехвърлянето на вземанията и задълженията са уреждат в Глава четвърта от Закона за задълженията и договорите. В нея са описани три варианта – прехвърляне на вземане, встъпване в дълг и заместване в дълг.В първия случай – прехвърляне на вземане – се заменя кредиторът. При встъпване в дълг един, а в някои случаи, и повече длъжници встъпват заедно с настоящия длъжник. А при третия случай – заместване в дълг – бива заменен длъжникът по договора.

1. Прехвърляне на вземане

Договорът за прехвърлянето на вземане е известен още като цесия. При този договор едно вземане се прехвърля от един носител на друг такъв.

Цедент се нарича лицето, което прехвърля вземането или „старият кредитор”. Цесионер пък се нарича лицето, което поема вземането или още „новият кредитор”. При цесията, третото лице, което в случая се явява длъжникът, не участва пряко. Неговата роля се изразява в това, че след прехвърлянето, той трябва да бъде уведомен от цедента.

Цесията се явява като вид разпоредителна сделка, съответно старият кредитор трябва да разполага с разпоредителни права.

В Закона за задълженията и договорите не са изброени конкретни изисквания за формата на договора за цесия. Това предполага, че цесията може да бъде и в устна форма. Единственото условие е предписано в чл. 171 от Закона. В него се упоменава, че ако въпросното вземане е обезпечено с ипотека, то тогава вече е задължително договорът да бъде в писмен вид с нотариална заверка на подписите и вписано в Имотния регистър.

Въпреки че няма посочена конкретна форма на договора за цесия, в повечето случаи той се извършва в писмена форма. По този начин много по – лесно би било доказването на сключения договор. Все по – често се налага практиката при подписването на договора да присъства и длъжникът, въпреки че това не е задължително. В такива случаи длъжникът също полага своя подпис на договора, с което доказва, че той е осведомен за извършеното прехвърляне.

В чл. 99, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се конкретизира, че със сключването на договора за цесия, старият кредитор прехвърля на новия вземането с неговите привилегии, обезпечения и всякакави други принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. По какъвто и начин да бъде структуриран договора, важно условие е той да бъде разбираем, т.е. да се знае кой на кого прехвърля задължение и съответно на кого и колко трябва да плати длъжникът.

Както всеки друг договор, и в този за цесия следва да се съдържат основните данни, като номер на договора, дата, страните, които сключват договора с информация за тях (имена, адреси и т.н.), размера на задължението, както и всички предоставени документи от цедента на цесионера, които се отнасят по един или друг начин с въпросното задължение.

Освен цялостно прехвърляне на вземане, може да има и частично такова или още частична цесия. При този вид цесия старият кредитор прехвърля само една част от вземането на новия кредитор. Затова е от особена важност да се посочи какъв е обемът на вземането, което се прехвърля.

За да бъде ясно индивидуализирано вземането, предмет на договора, е нужно съставянето на приемо-предавателен протокол. С него се покриват условията по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, а именно цедента да предаде на цесионера всички документи във връзка конкретното вземане.

Споменахме, че в много случаи при подписването на договора длъжникът също присъства и удостоверява с подписа си, че е уведомен за прехвърлянето. Ако обаче той не присъства, то тогава трябва да получи известие за сключения договор за цесия. По чл. 99, ал. 3 това известие е длъжен да направи предишният (старият) кредитор. Прехвърленото вземане има действие и е официално едва когато старият кредитор направи съобщение за това до длъжникът. Ако длъжникът не получи това известие, то той ще продължи да плаща на стария кредитор. По този начин той няма да има задължение нито към стария, нито към новия кредитор, защото реално се е освободил със самото плащане. При подобен случай цесионера не може да има претенции към длъжникът, тъй като той не е получил уведомление за цесията. Претенциите би следвало да са към цедента, за това, че не е изпратил уведомление.

В случая идва въпросът - ако длъжникът бъде осведомен от новия кредитор, а не от стария (както е по закон), то тогава следва ли да започне да изпълнява задължението си към новия вече кредитор? Отговорът на този въпрос се съдържа в Решение на Висшия Касационен Съд на Република България № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12 от 2009г. Във въпросното Решение ясно и категорично се описва, че уведомяването може да се осъществява от стария кредитор, тъй като единствено по този начин би се гарантирала сигурността на длъжника.

Както и за самият договор, така и за уведомлението до длъжника няма посочена конкретна форма. Но писмената такава би била най – добрият вариант, с оглед на това, че само по този начин може да се докаже точната дата, на която влиза в сила сключения договор за цесия.

При прехвърляне на вземане длъжникът запазва всички свои възражения, които е имал и към стария кредитор. Например, когато е налице погасителна давност, то тя продължава да тече, независимо от датата на сключване на договора за цесия, т.е. не е налице нов давностен срок.

2. Встъпване в дълг

При встъпването в дълг не се заменя кредиторът, а длъжниците стават двама или повече, т.е. встъпва в дълг още един длъжник. Това се урежда в чл. 101 от Закона за задълженията и договорите.

Встъпването в дълг става с одобрението на кредитора или длъжника. Ако кредиторът е одобрил стъпването в дълг, то това не може да бъде отменено във времето без неговото съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Това означава, че всеки един от тях отговаря за целия дълг, а не за част от него. Това дава възможност и на кредитора да предяви своите претенции (ако има такива) към когото и да е от длъжниците. Но също солидарността означава, че ако изпълнението на задължението стане от един от длъжниците, то това освобождава всички останали съдлъжници. Ако дългът бъде изплатен от един от длъжиците, последващите отношения между тях се уреждат в зависимост от направените уговорки. Например възможно е новият встъпил длъжник да има задължения към стария длъжник. В такъв случай при изплащането на дълга към първоначалния кредитор от новия съдлъжник, би могло да се доведе до удовлетворяване и на стария съдлъжник.

За подобен вид договор като встъпването в дълг също няма конкретни изисквания, но отново предпочитаният вариант е писменият, тъй като е много по – сигурно евентуалното му доказване.

3. Заместване в дълг

Заместването в дълг е свързано с изричното съгласие на кредитора. Само ако получи това съгласие, длъжникът може да бъде заместен от трето лице. Чл. 102 от Закона за задълженията и договорите урежда това заместване.

Основна и важна разлика между цесията и заместването в дълг се явява в това, че при цесията е възможно заместването на кредитора без съгласието на длъжника, но при заместването в дълг не е възможно длъжникът да се замени без съгласието на кредитора.

Прочетена 11214 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:55

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook