Едно данъчнозадължено лице е в правото си да възрази срещу предприето изпълнение по отношение на публично вземане, след като вече е изтекла предвидената по закон погасителна давност. При подобно възражение публичния изпълнител трябва да извърши отписване на това задължение като погасено по давност. Незаконосъобразно действие от страна на публичния изпълнител би се явило принудителното събиране на погасено публично задължение, за което съответният длъжник се е позовал на погасителната давност.
В чл. 120 от данъчно - осигурителния процесуален кодекс изрично е записано, че публичен изпълнител не може да прилага служебно погасителната давност. Това означава, че данъчнозадълженото лице трябва да направи искане или възражение под съответна форма. Формата на искането или възражението, както и органите, към които то следва да бъде отправено са описани по – подробно в Указание № 24-00-28 от 21. 04. 2007 г. относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения. В същото Указание в отделни раздели е описана погасителната давност при различните задължения.
Раздел III е за погасителната давност относно данъчни задължения. Става въпрос за данъци, акцизи и други вноски за бюджета, пряко свързани са със Закона за данъчното производство (ЗДП) и Закона за събиране на държавните вземания (ЗСДВ), както ипубличните вземания при действието на Данъчния процесуален кодекс.
Раздел IV е относно осигурителните задълженияили вноските за различните фондове - вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО.
Раздел V засяга погасителната давност относно глобите и имуществените санкции.
-
Начало на погасителната давност
Погасителната давност започва да тече от 01 януари на годината, следваща годината, през която са били изискуеми публичните задължения. Задълженията, които подлежат на плащане са тези, които са предварително установени (посочени в декларации, които са подали данъчнозадължените лица) и тези, които органите по приходите определят в ревизионни актове.
Според чл. 127 от данъчно - осигурителния процесуален кодекс, установено с ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След изтичането на този срок, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение. Това означава, че погасителната давност на данъчните задължения, установени с ревизионен акт започва да тече от 01 януари на годината следваща годината, през която е връчен акта.
Относно предварително установените задължения или тези, посочени в декларациите, то тяхната погасителна давност започва да тече от 01 януари на годината следваща годината, в която е трябвало да бъде платено съответното данъчно задължение.
-
Срок на давност
Срокът на давност за публичните вземания е регламентиран в данъчно - осигурителния процесуален кодекс. В чл. 171, ал. 1 е посочено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок. Чл. 171, ал. 2 пък цитира, че с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Това е така наречената абсолютна погасителна давност.
-
Спиране и прекъсване на давностния срок
При възникване на определени обстоятелства, давността може да спре. В този случай срокът спира да тече. Важното тук е, че след отпадане на това обстоятелство, довело до спиране, срокът продължава да тече, но към изтеклия вече срок се добавя и новия.
При други обстоятелства, давността може да прекъсне. Това означава, че след отпадане на възникналото обстоятелство, погасителната давност започва да тече отново и към нея не се включва срокът преди възникване на обстоятелството.
В данъчно - осигурителния процесуален кодекс са основанията, които могат да доведат и до двата случая – и до спиране, и до прекъсване на давността.
Първо ще разгледаме случаите, водещи до спиране. Те са посочени в чл. 172, ал. 1 от данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Първият от тях се отнася до започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Това производство всъщност е ревизията и издаването на ревизионен акт.
В т. 2 от чл. 172, ал. 1 се посочва, че давността спира, когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането. Подобно спиране може да бъде поискано при обжалване на ревизионния акт.
Когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването, също може да бъде спряна давността. Чрез подадено искане от длъжника към компетентния орган, може да бъде разрешено плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок или да става на отделни части по предварително одобрен погасителен план. В първия случай става дума за отсрочване, а във втория – за разсрочване. Отсрочването и разсрочването са описани подробно в глава двадесет и втора, раздел I от ДОПК.
Четвърти случай на спиране давността е обжалване на акта, с който е определено задължението. Може да се обжалва пред административния орган, а ако той потвърди ревизионния акт, тогава може да се обжалва и пред Административния съд
Давността може да спре и с налагането на обезпечителни мерки, като с издаването на постановление от публичния изпълнител се налага обезпечението.
Последното обстоятелство, което би довело до спиране на давността е когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
За разлика от спирането, прекъсването на давността е възможно само при два случая: при издаването на акта за установяване на публичното вземане и при предприемане на действия по принудително изпълнение.
При разглеждане на погасителната давност трябва да се отдели внимание и наприхващането с погасено по давност вземане. Разгледано е подборно в ДОПК. Особеното е, че подобно прихващане с погасено по давност задължение може да се извърши, само когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност ( чл. 128, ал. 1 и чл. 170).