Пример: Задължението за плащане на наема за месец 04.2008 г., което е било изискуемо към 09.05.2008 г. си е налице и към 01.08.2011 г., но на 09.05.2011 г. е изтекъл тригодишният давностен срок, съгласно чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Наемодателят има правото да предяви иска си пред съда на 01.08.2011 г., но наемателят е възможно да възрази като се позове на изтеклата тригодишна давност. Покритото с давност вземане е лишено от съдебна защита и принудително изпълнение. В този случай иска ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Давността не се прилага служебно.Това означава, че съдът не следи дали предявеното за защита право е погасено по давност. Длъжникът трябва да направи възражение за изтекла погасителна давност. И ако това не бъде направено от него, а искът е основателен и доказан, то в този случай съдът ще уважи претенцията на ищеца. Възражението за изтекла погасителна давност от длъжника трябва да се направи с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Ако не направи възражение за изтекла погасителна давност именно в този срок с писмения отговор на исковата молба, ответникът губи това право да направи възражението по-късно.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Изискуемостта настъпва на датата на падежа, т.е. на датата, на която е уговорено да се изпълни задължението. Преди датата на падежа задължението не е изискуемо и следователно не тече погасителна давност.
При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката (чл. 114, ал. 4 от ЗЗД). Ако неустойката е определена да се изчисли до определен ден или за определен срок, то тогава за тази неустойка ще тече погасителна давност, защото размерът й ще бъде точно определен до фиксирана дата. И от тази дата ще тече погасителната давност. Ако обаче, както е в по-голямата част от договорите -неустойката се уговаря без краен срок, то тогава от текста на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД следва заключението, че за този вид неустойки вземането не може да се покрие с давност. Тук има становище, че ако неустойката е уговорена в процент на всеки ден забава, то погасителната давност тече от всеки отделен ден, защото неустойката е дължима за всеки ден. Въпреки това становище - текстът на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД крие рискове да не бъде призната погасителната давност за неустойките.
В ЗЗД са определени два типа давност. Така наречената обща погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е петгодишна. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Вчл. 111 от ЗЗД е посочена тригодишна давност за вземания за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания
Когато давността бъде прекъсната поради предявен иск и искът бъде уважен с влязло в сила решение, то тогава винаги давността се трансформира в петгодишна погасителна давност.
Пример: Ако е предявен иск за неплатен наем, за което вземане погасителната давност е три години и са изтекли до завеждане на иска две години и 11 месеца, то ако съдът уважи иска и е налице влязло в сила решение ще тече петгодишна погасителна давност, считано от датата на влизане в сила на решението.
