Когато обаче става въпрос за стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, корекцията засяга само част от размера на ползвания за тях данъчен кредит. В такива случаи тя се извършва по съответната от двете формули по чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, в зависимост от това дали става въпрос за недвижима вещ или за друга стока. При корекциите, отнасящи се до дълготрайните активи, от значение е броят на годините, в които преди извършване на бракуването активът е използван за извършване на доставки, даващи право на данъчен кредит.
За да се извърши корекцията е нужно съставяне на протокол. Същият се издава най-късно на последния ден от данъчния период, през който е бракувана стоката, и се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за ДДС за този данъчен период.
Протоколът по трябва да има следните реквизити:
- номер и дата;
- име и ДДС идентификационен номер на лицето, извършващо корекцията;
- описание на стоката (ДМА) – описва се офис оборудването;
- основание за извършване на корекцията – бракуване на ДМА, за които е приспаднат данъчен кредит;
- размер на ползвания данъчен кредит;
- брой години;
- размер на дължимия данък;
Случаи, при които не се правят корекции на ползван данъчен кредит при бракуване на активи:
1. Ако са изминали 5 години, а за недвижимите имоти – 20 години, от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит за актива.
2. Брак, причинен от непреодолима сила.
3. Брак, породен от аварии или катастрофи.
4. Технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност. Тук става въпрос за брак, произхождащ от самата технология в производството.
5. Брак на ДМА по смисъла на ЗСч, но само когато към момента на бракуване балансовата стойност на ДМА е по-ниска от 10% спрямо неговата отчетна стойност.
6. Брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.
