Сериозна съдебна практика е налице по отношение на неправомерно третиране на финансова помощ, която не отговаря на изискванията на допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ като такава. В подобни случаи финансовата помощ се предифинира от приходните и съответно и от съдебните органи като заем или дарение, което като следствие  води до безспорно определяне на лихва за данъчни цели на лицето предоставило средствата или до отчитане на счетоводен приход в дружеството, получило помощта.

След като не е налице хипотезата на допълнителна парична вноска съгласно чл. 134 от ТЗ, то се извършва предифиниране на вноската в някоя от първите две форми (заеми и приход от дарение).

Характерискита на допълнителната парична вноска по чл. 134 от ТЗ

1. Вноската по чл. 134 от ТЗ се прави само при наличие на финансови затруднения на дружеството. Допълнителните парични вноски по чл. 134 от ТЗ са свързани със строго определени цели. Първата е покриване на загуби. Втората е при временна необходимост от парични средства, например проблеми с ликвидността. 

2. Вноската по чл. 134 от ТЗ се прави единствено от съдружниците /собствениците на дружеството. Това уточение изглежда излишно, но е необходимо да се наблегне на него, за да не се допукат грешки, когато съдружник, респ. собственик в ООД/ЕООД е физическо лице - собственик на предприятие на ЕТ, респ. съдружник/собственик е предприятие на ЕТ.  

3. Вноската по чл. 134 от ТЗ е за определен срок, след който подлежи на връщане. С внасяне на допълнителната парична вноска дружеството става длъжник на съдружника – вносител, а последният е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. Вноската е налице само когато е налице намерение за връщане на парите.

4. Вноската по чл. 134 ТЗ винаги е в пари. По реда на чл. 134 от ТЗ не може да се внасят вещи. Необходимо да се отчитат парични потоци на датата, на която вноската е уговоренода се внесе.

5. Решението за вноската по чл. 134 ТЗ се взима от общото събрание на съдружниците. В този смисъл липсата на решение на общото събрание е съществен аргумент за преоформяне на средствата в друга форма на финансиране. 

6. Допълнителните вноска по чл. 134 от ТЗ не се отразяват в капиталана дружеството. Обикновено приходните органи приемат, че доколкото вноската по чл. 134 от ТЗ има временен характер и представлява задължение на дружеството към съдружниците. Приема се за нормално тя да бъде отразена като задължение. При изтичане на срока на връщане, ако вноската не се възстанови – при отписването й се формира счетоводен приход.  

7. Допълнителните вноски по чл. 134 от ТЗ може да бъде безлихвена(безвъзмездна) или да се уговори дружеството да плаща лихви.

Като обобщение на по-горе написаното, първото и най-важно изискване е да сме сигурни, че е направена именно такава вноска, а не е предоставен заем или което е още по-неблагоприятно - безвъзмездно финансиране (дарение) от страна на съдружниците /собствениците, защото в първия случай въобще не може да се дискутира дали следва да има лихва или не - последователната и данъчна и съдебна практика е, че за данъчни цели тя е задължителна, а във втория – ще бъде отчетен по всяко вероятност счетоводен приход на финансираното дружество.